Вярвам, че всеки човек може да постигне много повече, отколкото сам предполага. Никога не е късно да започнем нещо ново, да променим посоката си или да превърнем една мечта в реалност.
По образование съм историк и философ. Професионалният ми път включва дългогодишен опит в образованието, предприемачеството и работата с хора.
През годините съм се убедила, че понякога една среща, един разговор, една книга или един навременен въпрос могат да променят нечий живот.
Продължавам да уча и да се развивам в областта на холистичната психология, личностното развитие и менторството.
Автор съм на книгата „ЗНАМ. НО НЕ ГО ПРАВЯ.“, посветена на онова познато разстояние между знанието и действието. За мен писането е още един начин да споделям опит, истории и размисли, които могат да помогнат на някого да открие своята следваща крачка.
Вярвам, че знанието придобива истинска стойност тогава, когато започнем да го прилагаме в живота си.
Най-вече вярвам, че всеки от нас може да бъде автор на собствената си промяна.
С обич, Диди
01Авторство и творчество
Книги и бъдещи проекти
Писане, което подканя към действие
Срещи с читатели
02Холистична психология
Психосоматика – връзката между мисли, емоции и тяло
Знания, превърнати в практики за всеки ден
Вдъхновение, а не диагнози
03История и философия
Дългогодишен опит в образованието
Философия на живота
Ценности и човешки избори
04Личностно развитие и менторство
Мотивация и вдъхновение
От намерение към действие
Малки стъпки, големи промени
Моите книги
Книги и бъдещи проекти
Книги, които те подканят да действаш.
Излиза ноември 2026
„ЗНАМ. НО НЕ ГО ПРАВЯ.“
Как да превърнем знанието в действие, а действието в начин на живот?
Ами ако проблемът не е, че не знаем достатъчно?
Четем. Учим. Планираме. Обещаваме си: „От утре.“ Знаем какво е важно. Знаем какво искаме да променим. Понякога дори знаем коя е следващата стъпка. И въпреки това не я предприемаме.
Тази книга е за точно това разстояние. За отлагането. За страха. За сравнението. За чакането на „подходящия момент“. За започването, спирането и връщането. Но най-вече – за онзи момент, в който знанието най-после се превръща в действие.
Защото може би не е нужно да знаем повече. Може би е време да започнем да живеем онова, което вече знаем.
Книга за разстоянието между това, което знаем, и това, което правим – за навиците, страховете и малките ежедневни решения, които ни връщат назад, и за това как да направиш първата истинска стъпка.
Лични истории, пътешествия, размисли, психология и личностно развитие – всичко, което ме вдъхновява и искам да споделя с теб.
Книгата
По пътя на автора
Книгата и пътят до нея.
По пътя на автораИз книгата
Защо написах тази книга
Вероятно всеки от нас поне веднъж си е казвал: „Знам. Но не го правя.“ Оттук се роди идеята за тази книга.
Пролог
По пътя на автораИз книгата
Книгата, която може би не ти трябва
Може би нямаш нужда от тази книга. Вероятно вече знаеш много. И все пак… Прологът на „ЗНАМ. НО НЕ ГО ПРАВЯ.“
Размисли и истории
Мисли на глас
Истории и мисли, които ме вдъхновяват и искам да споделя с теб.
Мисли на гласНова статия
Разговорът, който никой друг не чува
Най-суровият ни критик рядко е човекът срещу нас. Най-често той живее вътре в нас. А какво би станало, ако сменим този вътрешен глас?
Мисли на гласИз Viber канала
Притча за двамата монаси
„Аз вече не я нося, братко. А ти?“ За товара, който продължаваме да носим в мислите си.
+спрямо началото
Мисли на гласИз Viber канала
Сравнявай се с началото, не с идеала
Истинската мярка за успех е напредъкът ни спрямо мястото, от което сме тръгнали. Това е да сме на ПЛЮС.
⇄отдясно наляво
Мисли на гласИз Viber канала
Отдясно наляво
„Мързелът убива амбицията. Страхът убива мечтата…“ А после прочетох последния ред: „Сега прочетете отдясно наляво.“
30–60минути за себе си
Мисли на гласИз Viber канала
Не можем да дадем това, което нямаме
Ако не си дадем почивка сами, ще я получим принудително. Два варианта на един и същи ден – и разликата между тях.
Мисли на гласИз Viber канала
Силата на думите
„Страхотно“, „жестоко“, „адски хубаво“… А защо не „вдъхновяващо“, „прекрасно“, „вълшебно“?
Мисли на гласИз Viber канала
Банката на времето
Всеки ден животът ни подарява точно 1440 минути. Не можем да ги спестим за утре. За какво ги харчим?
Мисли на гласИз Viber канала
Каквото носим в себе си, това срещаме
Една история за старец, неговото внуче и двама пътници – която много харесвам и често си припомням.
От ЗНАМ към ПРАВЯ
Предизвикателства и практики
Малки стъпки, които правим заедно – ден по ден.
90дни
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
90 дни без критика
Не само критиката, която изричаме на глас, но и онази, която само си мислим – включително към самите себе си. Ако се уловим – започваме отначало. Ден 1.
24часа
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
24 часа без оплакване
Само за един ден да наблюдаваме думите и мислите си и да се питаме: „А какво мога да направя аз?“
НЕ · ДАза днес
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
Моето „НЕ“ и моето „ДА“
Едно спокойно „НЕ“ на онова, което ни отнема време и спокойствие – и едно истинско „ДА“ на онова, което отдавна отлагаме.
5×защо?
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
Когато знаеш своето „Защо“
Мотивацията не идва отвън. Техниката „5 пъти защо“ – и едно предизвикателство с лист и химикал.
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
Житейски лексикон
Вместо да поправяме слабите си страни – да открием силните. Шест въпроса за един лист хартия.
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
Говоря добре за себе си
Бихме ли говорили на човек, когото обичаме, така, както понякога говорим на себе си? Днес сменяме думите.
5благодарности
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
5 неочаквани благодарности
Първата глътка кафе, топлата вода, светлината през прозореца… Малките неща, за които почти никога не благодарим.
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
Буркани за по-щастлив живот
Бурканът на усмивките, на благодарността, на мечтите и на красивите думи. Какво ще сложиш във всеки от тях?
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
Три победи всеки ден
Когато измерваме и споделяме напредъка си, той расте още по-бързо. Един прост, но мощен ритуал.
Предизвикателства и практикиИз Viber канала
Дневник на победите
Вземаме красива тетрадка и записваме 108 наши победи – от големите постижения до малките, ежедневни радости.
Срещи и събития
Представяния и участия
Пространство за предстоящи събития, срещи с читатели, разговори и обучения.
✦
Предстоящите представяния на книгата ще бъдат обявени тук съвсем скоро.
Скоро тук: снимки и впечатления от проведените срещи.
Пространство, в което знанието се превръща в навик.
Очаквай скоро
01
Лични консултации
Разговор един на един за твоята следваща стъпка.
Очаквай скоро
02
Групови срещи и семинари
Живи срещи, на които мислим, споделяме и действаме заедно.
Очаквай скоро
03
Програми
Програми за преход от знание към действие.
Искаш още? Остани наблизо.
Тук, в блога, ще намираш нови текстове и малки стъпки. А ако искаш да сме още по-близо – ела в моя Viber канал „Живот в пълнота“. Там споделям мисли, истории и предизвикателства, както и знания за здравето, красотата и успеха.
Знаем, че трябва да се грижим повече за себе си. Знаем, че е време да проведем онзи разговор. Знаем, че трябва да поставим граница, да започнем, да спрем, да променим нещо. Понякога дори знаем коя е следващата стъпка.
И въпреки това не я правим.
Точно оттук се роди идеята за тази книга.
И аз съм знаела и не съм правила. Отлагала съм. Започвала съм и съм спирала. Губила съм ритъм. Съмнявала съм се в себе си. Подценявала съм се.
Имало е периоди, в които съм знаела какво искам, но не съм правила онова, което е необходимо, за да стигна до него. И е имало други, в които едно решение, последвано от действие и постоянство, е променяло посоката.
Търсила съм отговори в книгите, в обученията, в хората, в професионалния си опит и в собствения си живот. Някои идеи съм запазила. Други съм оставила. Трети съм разбрала истински едва когато съм ги приложила.
И постепенно съм събрала онова, което работи за мен.
Не универсална рецепта. Не обещание, че едно и също ще работи за всеки. Не теория за съвършен живот.
А опит, въпроси, наблюдения и практически инструменти, които могат да ни помогнат да намалим разстоянието между:
„Знам“ и „Правя“.
И след това между:
„Правя“ и „Така живея“.
Защото не вярвам, че имаме нужда от още сто неща, които да научим. През годините все повече се убеждавам, че вече знаем много.
По-важният въпрос е:
Как да превърнем онова, което знаем, в начина, по който живеем?
Между знанието и действието могат да стоят страхът, отлагането, съмнението, чуждите очаквания, навиците, средата, чакането на „подходящия момент“. Понякога просто се опитваме да променим прекалено много наведнъж.
Затова не написах тази книга, за да ти кажа:
„Трябва повече да се стараеш.“
Написах я, за да погледнем какво всъщност се случва между знанието и действието. И най-вече – как това разстояние може да стане по-малко.
Ще говорим за изборите. За страха. За времето. За средата. За повторението. За дните, в които не се получава. И за нещо, което за мен е особено важно – как да се върнем, без да се наказваме и без всеки път да започваме отначало.
Промяната рядко се случва с един огромен скок.
По-често започва с едно решение. С една малка стъпка. После още една. И още една.
Докато един ден не кажем:
„Това вече не е нещо, което знам. Това е начинът, по който живея.“
Затова и пътят в тази книга е:
ЗНАМ → ИЗБИРАМ → ДЕЙСТВАМ → ПОВТАРЯМ → ЖИВЕЯ
Идеята на тази книга не е просто да бъде прочетена.
Тя е покана понякога да я затвориш и да направиш онова малко нещо, което отдавна знаеш, че е важно за теб.
Да провериш прочетеното в собствения си живот. Да вземеш онова, което ти помага. Да промениш онова, което има нужда да бъде променено за теб. Да оставиш онова, което не е твое.
Можеш да се връщаш към отделни глави и упражнения винаги когато имаш нужда от тях. Но при първото прочитане е добре да следваш книгата последователно. Всяка следваща част стъпва върху предишната и така въпросите, изборите и действията постепенно се свързват в цялостен процес.
И докато четеш, да се връщаш към един въпрос:
„Кое от всичко, което вече знам, е време да започна да живея?“
Защото най-големият комплимент към тази книга няма да бъде:
Може би нямаш нужда от тази книга. Всъщност може би нямаш нужда от още една книга за личностно развитие. Вероятно вече знаеш много.
Знаеш, че движението е важно. Че сънят има значение. Че трябва да се грижиш за себе си, а не само за всички останали. Че парите се управляват, не просто се печелят. Че времето е ограничено. Че не можеш непрекъснато да казваш „да“ на другите, а собствените ти нужди винаги да остават последни. Че мечтите без действие си остават мечти.
Знаеш.
И все пак...
Има нещо, което отлагаш. Нещо, за което отдавна си обещаваш: „Ще започна.“ Нещо, което отдавна знаеш, че трябва да спреш. Разговор, който не провеждаш. Решение, което не вземаш. Граница, която не поставяш. Идея, която стои в тефтера ти. Грижа за себе си, която все остава след всички други задачи. Мечта, за която продължаваш да казваш: „Някой ден.“
И точно заради това държиш тази книга. Не защото не знаеш. А защото между онова, което знаеш, и начина, по който действително живееш, понякога има разстояние. Понякога малко. Понякога огромно.
Колко пъти началото е било отлагано? За понеделник. За първи януари. За след празниците. За след отпуската. За времето, когато ще има повече спокойствие, повече време или повече увереност.
Само че животът има един особен навик. Той не чака.
Докато чакаме подходящия момент, минават дни. После месеци. Понякога години. И един ден човек може да открие, че не е изоставил мечтата си с едно голямо решение. Просто я е отлагал с много малки решения: „Не днес.“ „Утре.“ „Сега не е моментът.“
Ами ако проблемът не е в теб?
Много лесно е да си кажем: „Нямам достатъчно воля.“ „Липсва ми дисциплина.“ „Все започвам и се отказвам.“ „Явно просто така действам.“ Но човешкото поведение е много по-сложно.
Понякога не действаме, защото целта не е истински наша. Понякога следващата стъпка е прекалено голяма или неясна. Понякога отлагаме не самото действие, а неприятното усещане, което идва с него. Понякога средата постоянно ни връща към старото поведение. Понякога сме уморени. Понякога се опитваме да променим десет неща едновременно.
А понякога сме превърнали подготовката за промяна в заместител на самата промяна. Четем. Слушаме. Записваме. Гледаме. Учим. Планираме. И можем да изпитаме прекрасното усещане, че правим нещо за живота си, без всъщност да сме променили нищо в него.
Тази книга няма да те обвинява за това. Но няма и да ти позволи удобно да се скриеш зад него.
Преди да продължиш
Знам, че е добре да , но не го правя.
Довърши следващите изречения:
Знам, че трябва да спра , но продължавам.
От години си обещавам .
Най-важното нещо, което отлагам, е .
Ако погледна напълно честно към себе си, знам, че .
Търсим истинския отговор.
И сега още един въпрос:
Ако през следващите пет години продължиш да живееш точно както живееш днес, къде ще те отведе това?
Не къде се надяваш да бъдеш. Не какво планираш. Не какво мечтаеш. А къде водят днешните ти повтарящи се действия – в здравето, отношенията, парите, работата, мечтите и отношението ти към себе си?
Този въпрос е отправна точка. Защото трудно можем да променим онова, което отказваме да видим.
Какво няма да ти обещая
Тази книга няма да ти обещае нов живот за 21 дни. Няма да обещае, че от утре винаги ще имаш мотивация. Няма да даде сто правила за „успешните хора“. И няма да каже, че ако просто мислиш достатъчно позитивно, всичко ще се подреди.
Ще направим нещо по-просто. И вероятно по-трудно.
Ще вземем едно нещо, което вече знаеш, че е важно за теб, и ще проследим какво се случва по пътя:
Ще открием къде се прекъсва веригата. Може би проблемът не е започването. Може би началото е прекрасно, но после ритъмът се губи. Може би всичко върви добре до първия пропуск. Може би знаеш какво искаш, но никога не го превръщаш в конкретно действие. Или изпълняваш безкраен списък със задачи, а най-важното отново остава за „по-късно“.
Ще открием твоето място. И ще работим там.
Не ти трябва още повече знание. Трябва ти мост.
Мост между „Искам“ и „Започвам“. Между „Започвам“ и „Продължавам“. Между „Знам“ и „Живея“.
Този мост не се строи с едно грандиозно решение. Строи се с малки действия, повторени отново и отново. А когато се отклониш, няма да започваме живота отначало. Ще се учим да се връщаме.
Докато един ден не забележиш, че нещото, което някога е било „Знам, че трябва...“, вече е:
Нека си представим, че всяка сутрин една банка превежда по сметката ни 1440 €.
Има само едно условие. До края на деня трябва да използваме всичко. Неизползваното изчезва. Не можем да го спестим. Не можем да го прехвърлим за утре. Не можем да вземем аванс от следващия ден.
Как бихме се отнасяли към тези 1440?
Вероятно бихме внимавали къде отива всяка част от тях.
А сега нека заменим парите с минути. Всеки ден животът ни подарява точно 1440 минути. И правилата са същите. Не можем да запазим днешните минути за утре. Не можем да върнем вчерашните. Не можем да вземем назаем от времето, което още не е дошло. Имаме само онова, което е в сметката ни днес.
И тук идва големият въпрос:
За какво харчим своите 1440 минути?
Колко от тях даваме на хората, които обичаме? Колко – на мечтите си? Колко – на здравето си? Колко – на развитието си? Колко – на работата, която има смисъл за нас? Колко – на почивката и тишината? Колко – на самите себе си?
И колко минути понякога оставяме да изтекат в отлагане, безсмислено превъртане, недоволство, тревоги за неща, които не можем да променим, или в чакане на онова прословуто „утре“?
„Утре ще започнем.“ „Утре ще се обадим.“ „Утре ще се погрижим за себе си.“ „Утре ще направим първата крачка.“ „Утре ще имаме повече време.“
Но утрешните 1440 минути още не са в нашата сметка. Имаме днешните.
И не, това не означава всяка минута да бъде запълнена с работа и задачи. Напротив. Да изпием спокойно кафето си е добре използвано време. Да се разходим е добре използвано време. Да прегърнем любим човек е добре използвано време. Да почетем, да помълчим, да се посмеем, да поспим, когато имаме нужда – също.
Защото да живеем не означава непрекъснато да бъдем продуктивни. Означава да присъстваме в собствения си живот.
Затова днес нека направим една малка практика. Да погледнем своите 1440 минути и да се попитаме:
„На какво искаме да подарим времето си днес?“
Не как да го запълним. Не как да свършим още повече. А на какво си струва да го дадем.
Защото парите можем да загубим и отново да спечелим. Но една изминала минута никога не се връща.
Днешната ни сметка е заредена с 1440 минути.
Нека ги използваме за онова, което има значение. За хората, които обичаме. За мечтите, които искаме да превърнем в реалност. За себе си.
Да ги използваме за живот.
Бурканът на усмивките
Днес имаме една много важна задача!
Да напълним буркана с усмивки!
Как? Много лесно!
Споделете нещо, което ви е разсмяло напоследък. Може да е забавна случка, детска реплика, смешно недоразумение или някой ваш малък гаф.
Аз съм убедена, че всеки има поне една история, на която още се смее!
Започвам с история, която ме разсмя…
Децата сега били в стрес, защото мама им взела телефона… Едно време какъв стрес беше: баба реже главата на кокошката, тя тича срещу теб, ти бягаш в другата посока, а там – ПУЯКЪТ. Ето това беше СТРЕС!
От интернет
Бурканът на благодарността
Днес отваряме един специален буркан! В него няма сладко, мед или бонбони.
Ще го напълним с нещо много по-ценно – нашите благодарности!
Помислете за едно нещо, за което сте благодарни днес. Може да е човек, случка, жест или нещо съвсем мъничко.
Аз пускам първата благодарност:
Благодаря за хората, които правят живота ми по-красив!
А вие какво ще сложите в буркана? Хайде да го напълним!
Бурканът на мечтите
Днес имаме един малко необикновен буркан!
В него има място за всякакви мечти – големи, малки, смели, щури, дори за онези, които още не сме споделяли с никого.
Представете си, че можете да пуснете в него една своя мечта.
Каква ще бъде тя?
Пътешествие? Повече време с любимите хора? Нов дом? Нещо, което отдавна искате да опитате?
А може би нещо съвсем различно!
Хайде, мечтатели, бурканът е отворен!
Бурканът на красивите думи
Хайде днес да се позабавляваме!
Представете си, че този буркан е пред вас. И всеки от нас може да пусне в него една красива дума.
Но има едно условие!
Думата трябва да започва със същата буква, с която започва вашето име.
Аз започвам:
Д – доброта, дар, достойнство...
А сега сте вие! Каква дума ще сложите в нашия буркан?
Преди време в канала правихме подобно предизвикателство – без оплакване и без критика. Мисля, че е време да се върнем към него. Но този път да вдигнем летвата.
90 дни без критика.
И тук има една малка подробност.
Не става дума само за критиката, която изричаме на глас. Става дума и за мисловната критика.
За онова:
„Е, как можа да го направи така?“ „Пак закъсня.“ „Това изобщо не е добре.“ „Аз пък защо пак постъпих така?“ „Нищо не мога да направя като хората.“
Да, да… и онова, което само си мислим, също се брои.
А правилото?
Започваме и наблюдаваме себе си.
Ако се уловим, че критикуваме – на глас или наум – започваме отначало.
Ден 1.
И пак. И пак, ако се наложи.
В книгата, която чета в момента, има чудесна шега по този повод. Някой решил да опита подобно 90-дневно предизвикателство и след два часа признал:
„За два часа вече успях да започна четири пъти отначало.“
Така че спокойно. Може първият ни „ден“ да продължи доста дълго.
Но има още нещо много важно.
Да не си мислим:
„Добре, ще издържа 90 дни, а на 91-вия ще им кажа всичко!“
Не това е идеята.
Смисълът на тези 90 дни е постепенно да променим начина, по който виждаме, мислим и реагираме.
И най-вече да забележим колко често сме критични към самите себе си.
И ако започнем отначало 3, 5 или 15 пъти?
Започваме.
Докато един ден осъзнаем, че вече не броим дните.
Започваме ли нашите 90 дни?
ДЕН 1. И да видим колко дълго ще успеем да останем в него.
Моето „НЕ“ за днес
Колко пъти казваме „да“, когато всъщност ни се иска да кажем „не“?
Да не разочароваме някого. Да не ни помислят за егоисти. Да не обидим. Защото „така трябва“. Или просто защото сме свикнали първо да мислим за всички останали.
А после се оказва, че сме казали „да“ на другите, но „не“ на себе си.
Днес нека опитаме нещо малко.
Да кажем едно спокойно и осъзнато „НЕ“.
„Не, днес нямам възможност.“ „Не, това не е важно за мен в момента.“ „Не, благодаря.“ „Не сега.“
Без обяснения. Без оправдания. Без чувство за вина.
И не е необходимо нашето „не“ непременно да бъде към човек. Може да кажем:
НЕ на още половин час пред телефона. НЕ на постоянното бързане. НЕ на навика да отлагаме. НЕ на мисъл, която ни дърпа назад. НЕ на нещо, което отдавна не ни носи нищо добро.
Защото всяко осъзнато „не“ освобождава място за едно по-важно „да“.
Да на времето ни. Да на спокойствието ни. Да на здравето ни. Да на приоритетите ни. Да на самите нас.
А на какво ще кажете своето „НЕ“ днес?
Моето „ДА“ за днес
Преди време си дадохме разрешение да казваме „НЕ“ – на онова, което ни отнема време, енергия и спокойствие.
А днес нека погледнем в другата посока.
На какво искаме да кажем „ДА“?
Понякога чакаме подходящия момент.
Когато имаме повече време. Когато сме по-спокойни. Когато приключим всичко останало. Когато се почувстваме готови.
А животът се случва точно сега.
Затова днес си избираме едно истинско „ДА“.
ДА на нещо, което отдавна отлагаме. ДА на нова идея. ДА на среща или разговор. ДА на разходка и повече движение. ДА на време за себе си. ДА на почивката, когато имаме нужда от нея. ДА на възможност, която ни вълнува. ДА на мечта, за която е време да направим първата малка крачка.
Не е необходимо нашето „ДА“ да бъде голямо.
Понякога една малка крачка е достатъчна, за да променим посоката.
И нека днес се попитаме:
„Ако не чакам идеалния момент, на какво бих казал/а ДА още сега?“
Едни и същи неща са вътре в нас – и страхът, и мечтата; и съмнението, и увереността; и желанието да останем там, където ни е удобно, и стремежът да вървим напред.
Въпросът е на кое от тях даваме повече сила.
Понякога чакаме първо да изчезне страхът, за да тръгнем след мечтата си. А може би е обратното – когато мечтата стане достатъчно голяма и важна за нас, страхът започва да губи силата си.
Чакаме да спрем да се съмняваме, за да станем уверени. А увереността всъщност идва, когато действаме въпреки съмнението, правим малки крачки и виждаме, че можем.
Чакаме мотивацията, за да започнем. А понякога именно действието ражда мотивацията.
И колкото повече мисля за това, толкова повече вярвам, че животът ни се определя не само от това, което срещаме по пътя си, а и от това кое избираме да подхранваме в себе си.
Мечтата или страха. Увереността или съмнението. Спокойствието или завистта. Израстването или егото. Амбицията или бездействието.
Може би понякога е достатъчно да сменим посоката, от която четем всичко в живота си…
Прекрасен и усмихнат ден!
Замисляли ли сме се как говорим на самите себе си?
Понякога съвсем неусетно си казваме:
„Не мога.“ „Не съм достатъчно добра/добър.“ „Пак обърках.“ „Нищо не ми се получава.“ „Това не е за мен.“
А бихме ли говорили така на човек, когото обичаме?
Днес нека наблюдаваме вътрешния си разговор.
Всеки път, когато се уловим в критика към себе си, спираме за момент и променяме думите:
„Не мога.“ → „Още не мога, но мога да се науча.“
„Пак обърках.“ → „Направих грешка. Какво мога да науча от нея?“
„Не съм достатъчно добра/добър.“ → „Развивам се и ставам все по-добра/добър.“
„Нищо не ми се получава.“ → „Нека си припомня какво вече съм успяла/успял да направя.“
И още една малка задача.
Поглеждаме се в огледалото и си казваме три хубави неща за себе си.
Не за външността непременно.
За характера. За силата. За добротата. За постоянството. За нещо, което сме преодолели. За човека, който сме днес.
Думите, които повтаряме на себе си всеки ден, имат значение.
Нека днес бъдем поне толкова добри към себе си, колкото сме към хората, които обичаме.
А вие какво хубаво ще кажете на себе си днес?
Колко често благодарим за големите неща в живота си – за здравето, семейството, хората, които обичаме…
А днес нека направим нещо различно.
Нека потърсим 5 малки неща, за които почти никога не се сещаме да благодарим.
Може би…
за първата глътка кафе сутрин;
за топлата вода, която просто потича, когато завъртим крана;
за светлината, която влиза през прозореца;
за краката ни, които цял ден ни носят навсякъде;
за едно обикновено съобщение от човек, който е помислил за нас.
А може да бъдат съвсем други.
Практиката е проста:
Днес спираме за няколко минути и записваме своите 5 неочаквани благодарности.
Но има едно условие. Да не са големите и очевидните.
Да потърсим онези дребни неща, които са толкова естествена част от живота ни, че почти сме спрели да ги забелязваме.
И към всяко да добавим по едно изречение:
„Благодаря за това, защото…“
Понякога не се нуждаем от повече, за да почувстваме, че животът ни е богат.
Нужно е просто да забележим повече от онова, което вече имаме.
А коя е вашата най-неочаквана благодарност днес?
Добро утро, приятели!
Преди време в канала често си давахме малки предизвикателства и практики. И тази сутрин си помислих: защо да не ги върнем отново?
Не като нещо, което „трябва“ да направим, а като малък експеримент със себе си.
Практиката за днес: 24 часа без оплакване.
Само за един ден да наблюдаваме думите и мислите си.
Когато усетим, че започваме да се оплакваме от времето, хората, работата, задръстването, умората или нещо друго – просто да се уловим.
И да си зададем един въпрос:
„Добре, това е положението. А какво мога да направя аз?“
Можем да заменим:
„Нямам време.“ → „Кое е най-важното за мен днес?“
„Пак не се получи.“ → „Какво мога да направя различно?“
„Колко е трудно!“ → „Коя е следващата малка стъпка?“
И нека добавим още нещо.
Тази вечер, преди да заспим, да си запишем 3 неща, за които сме благодарни от днешния ден.
Не е необходимо да са големи – разговор, чаша кафе на спокойствие, усмивка, разходка, добра новина… Нещо, което сме свършили.
Малките практики, повтаряни достатъчно дълго, постепенно променят начина, по който преживяваме ежедневието си.
Аз започвам. А вие ще опитате ли днес?
Джон Максуел казва: „Не можем да дадем на другите това, което самите ние нямаме.“
И ние всички го знаем… но колко често го прилагаме? Колко често се опитваме да раздаваме енергия, внимание и грижа за всички около нас, докато самите ние сме на ръба на изтощението?
Свикнали сме да мислим, че ако не сме заети, значи не сме продуктивни. Че почивката е слабост. Че грижата за себе си е егоизъм.
Но ако не си дадем почивка сами, ще я получим принудително.
Прекаляваме с работата, защото „няма кой друг да го направи“.
Пренебрегваме сигналите на тялото си – главоболие, умора, напрежение – защото „трябва да свършим още нещо“.
Казваме „ще си починем по-късно“, но това „по-късно“ така и не идва.
И после?
Разболяваме се точно когато сме най-натоварени.
Телефонът или компютърът ни мистериозно отказва да работи.
Плановете ни се провалят, защото нещо „случайно“ ни принуждава да спрем.
Случайност ли е това? Не. Сякаш нещо ни казва:
„Щом няма да спрете сами, аз ще ви спра.“
Един обичаен ден
Събуждаме се и веднага посягаме към телефона. Започваме да четем съобщения, новини, задачи.
Пропускаме закуската или хапваме нещо набързо.
Работим без почивка, защото „няма време“.
Вечерта сме толкова изморени, че всичко ни дразни, но продължаваме, защото „има още какво да се направи“.
Толкова сме уморени и раздразнени, че ако някой ни попита нещо съвсем нормално, изстрелваме: „Оставете ме на мира!“ И после идват вината и въпросът: „Защо реагирах така?“
Лягаме късно, уморени, но с глава, пълна с мисли за утрешния ден.
Резултатът? Изтощение, стрес, липса на енергия, раздразнителност… И после се чудим защо не сме продуктивни, защо не ни стигат силите, защо дребните неща ни изкарват извън релси.
А сега – друга версия на деня
Събуждаме се, поемаме дълбоко въздух, изпиваме чаша вода.
Отделяме 30–60 минути за себе си – любима музика, книга, кратка разходка.
Храним се добре, пием достатъчно вода.
Вмъкваме кратки паузи в деня си, за да се презаредим.
Вечерта сме по-спокойни, защото сме заредени, а не изтощени.
Когато някой ни попита нещо, отговаряме спокойно.
Разликата? Грижата за себе си.
Защо първо да се погрижим за себе си?
Ако резервоарът ни е празен, няма как да дадем на другите. Представете си, че сме кола без гориво – колкото и да натискаме педала, няма да стигнем далеч. Трябва първо да заредим.
Джон Максуел казва: „Ако си добре със себе си, ще бъдеш добре и с другите.“ Ако ние не си даваме почивка, ако не се грижим за себе си, как очакваме другите около нас да го правят?
Грижата за себе си ни прави по-добри в семейството, във взаимоотношенията, в работата… Енергията ни определя качеството на живота ни.
Как да се грижим за себе си, преди да е станало късно?
Отделяме време за почивка – без угризения. 30–60 минути на ден за себе си не са загуба на време, а инвестиция в енергията ни.
Слушаме сигналите на тялото си. Умората, напрежението, главоболието не са просто „неудобства“, а знаци, че трябва да забавим.
Научаваме се да казваме „не“. Ако казваме „да“ на всичко и всички, казваме „не“ на себе си.
Поддържаме баланс. Работата е важна, но така са и движението, храната, почивката, радостта, споделеността.
Обграждаме се с вдъхновяващи хора. Както казва Джон Максуел: „Нашата среда оформя нашето бъдеще.“
Разрешаваме си радост. Смях, хубава книга, любима музика, любимо занимание – това не е загубено време, а презареждане.
Изборът е наш: ще си дадем почивка или ще чакаме принудително да спрем?
По-добре да забавим темпото сами, отколкото да се окажем принудени да спрем.
А днес направихме ли нещо за себе си?
Знаете ли колко голямо влияние имат думите върху живота ни?
Всеки ден, без да се замисляме, изричаме думи, които имат огромна сила. Думи, които не само отразяват начина, по който мислим, но и активно оформят нашето бъдеще. Думите носят енергия, която оформя мислите ни, емоциите ни и дори начина, по който възприемаме света.
Често използваме думи с негативен или дори деструктивен заряд, без да осъзнаваме тяхното въздействие. Казваме „страхотно“, когато искаме да изразим нещо положително, но коренът на тази дума носи усещане за страх. Говорим за „жестока“ новина, когато всъщност искаме да споделим нещо прекрасно. Или казваме „адски хубаво“, без да се замислим за противоречието в тези думи.
А защо да не избираме думи, които наистина отразяват красотата и позитивната енергия, която искаме да внесем в живота си?
Вместо страхотно – вдъхновяващо. Вместо жестоко – прекрасно. Вместо адски – вълшебно.
Така думите ни носят усещане за радост, хармония и благодарност.
Когато започнем да говорим осъзнато и избираме думите си с любов, започваме да променяме не само своето мислене, но и света около нас. Думите имат силата да лекуват, да вдъхновяват, да изграждат.
Да ги използваме мъдро!
Какви думи ще изберем днес, за да изградим реалността, която искаме?
„Когато знаеш своето „Защо“, ще намериш всяко „Как“.“
Мотивацията не идва отвън – тя е вътре в нас. Тя е онзи вътрешен огън, който ни кара да действаме, да продължаваме напред, дори когато е трудно.
Но откъде идва? От нашите мечти, от нашите ценности, от нашето „Защо“. Когато знаем какво искаме и защо го искаме, намираме силата да вървим напред.
Техниката „5 пъти защо“
Тя ни помага да стигнем до истинската причина зад дадена цел или мотивация, като задаваме въпроса „Защо?“ пет пъти последователно. Ето един пример:
Защо искам да постигна целта си? Защото искам да се чувствам удовлетворен/а от живота си.
Защо искам да се чувствам удовлетворен/а? Защото вярвам, че заслужавам повече и искам да се развивам.
Защо е важно да се развивам? Защото личностното развитие ме прави по-щастлив/а и успешен/на.
Защо вярвам, че личностното развитие води до щастие? Защото успехът идва от непрекъснатия стремеж към самоусъвършенстване.
Защо стремежът към себеусъвършенстване е толкова важен? Защото чрез него намирам истински смисъл и удовлетворение във всеки ден.
Когато осъзнаем нашето „Защо“ – истинската причина, която ни движи – всяко „Как“ става постижимо.
Предизвикателството
Вземаме лист и химикал и започваме с първия въпрос:
Защо искам да постигна целта си?
(Пишем конкретна цел.) Задаваме си въпроса последователно, пет пъти, и не се страхуваме да стигнем до дълбоките корени на нашите мотиви. Всеки отговор ще ни разкрие ново ниво на разбиране и вдъхновение.
Открихте ли какво е вашето истинско „Защо“?
Всички имаме силни и слаби страни. Често ни съветват да развиваме слабите си, но не е ли по-добре да познаваме и развиваме именно своите силни страни? Вместо да разпиляваме енергията си, избираме да я влагаме в качествата, които ни правят уникални и успешни!
Чували ли сте за т.нар. „Житейски лексикон“? Нека направим едно малко упражнение, което ще ни помогне да осъзнаем кои са най-силните ни качества.
Вземаме лист и химикал и си отговаряме на следните въпроси:
Кои са нашите силни черти и качества?
За кои от тях намираме потвърждение в мнението на другите?
Кои са нашите специални таланти?
Какво обичаме да правим?
Какво бихме правили с часове, без да мислим за времето и без да усещаме умора?
Какво ни се получава лесно и добре?
Да си дадем време да помислим и да запишем отговорите си.
Ще се изненадаме колко много стойност и сила носим в себе си!
Скъпи приятели,
Всеки от нас води един разговор, който никой друг не чува.
Разговорът със самия себе си.
Той започва още сутрин, когато се погледнем в огледалото. Продължава през деня след всяка грешка, всяко разочарование, всяко сравнение с другите. И често завършва вечер с мисълта, че е трябвало да бъдем по-добри, по-силни, по-успешни...
Странното е, че най-суровият ни критик рядко е човекът срещу нас.
Най-често той живее вътре в нас.
Замислете се само за миг... Как бихте се почувствали, ако някой ви погледне в очите и ви каже:
„Не струваш.“ „Нищо няма да стане от теб.“ „Ти си неудачник.“ „Дебел си.“ „Грозен си.“ „Не си достатъчно добър.“
Вероятно бихте се почувствали наранени. Обидени. Унижени.
Може би дори бихте се дистанцирали от този човек, защото никой не иска около себе си някого, който постоянно го унижава и обезценява.
И въпреки това...
Колко често самите ние произнасяме точно тези думи? Само че не на глас, а в собственото си съзнание.
След допусната грешка. След неуспех. След като се погледнем в огледалото. След като се сравним с някого.
Думи, които не бихме позволили да ни каже никой друг, ние си повтаряме отново и отново. Не бихме позволили никой да ни говори така, но сами си го казваме всеки ден!
И с времето започваме да им вярваме.
Истината е, че най-важният разговор, който водим всеки ден, е разговорът със самите нас.
Той изгражда нашата самооценка, увереност, смелост и начина, по който живеем.
Защото не можем да очакваме да се чувстваме уверени, ако ежедневно се унижаваме. Не можем да повярваме в себе си, ако вътрешният ни глас непрекъснато ни убеждава, че не сме достатъчни.
А какво би станало, ако сменим този вътрешен глас?
Ако вместо: „Не мога.“, кажем: „Ще се науча.“
Вместо: „Не струвам.“, кажем: „Имам още какво да развивам, но моята стойност не зависи от една грешка.“
Вместо: „Провалих се.“, кажем: „Днес научих още един урок.“
Това не означава да се заблуждаваме или да пренебрегваме слабостите си.
Означава да се отнасяме към себе си със същото уважение, разбиране и доброта, които даваме на хората, които обичаме.
Защото човекът, който ще бъде с нас до последния ни ден, сме самите ние.
И ако има един човек, който заслужава нашата подкрепа, а не нашето осъждане, това е човекът, когото виждаме всяка сутрин в огледалото.
Вътрешният ни критик не е по-силен от вътрешния ни приятел. Животът ни се променя в мига, в който променим начина, по който говорим на себе си.
Двама монаси вървели през гората и стигнали до буен поток. На брега стояла красива жена, която не можела да премине през водата.
По-младият монах не ѝ обърнал внимание. Бил дал обет за целомъдрие и продължил напред.
По-възрастният монах без колебание вдигнал жената на ръце, пренесъл я на другия бряг, внимателно я оставил на земята и двамата монаси продължили пътя си.
Младият монах обаче не можел да се успокои. През целия път мислел за случилото се.
Накрая не издържал и възкликнал:
– Как можа да направиш това? Как можа да я докоснеш и да я носиш? Нима забрави обета ни за целомъдрие?
Възрастният монах го погледнал с топла усмивка и спокойно отвърнал:
– Аз вече не я нося, братко. А ти?
Понякога най-тежкият товар не е това, което ни се е случило, а това, което продължаваме да носим в мислите си.
Обидите, разочарованията, вината и осъждането често остават с нас много по-дълго, отколкото самото събитие.
Въпросът е: Какво все още носим със себе си, въпреки че отдавна е време да го оставим на другия бряг?
Дан Съливан казва:
„Сравнявайте постиженията си с това, от което сте започнали, а не с идеалите си.“
В много моменти в живота си можем да се уловим, че сравняваме себе си с някакъв идеал или с другите. Но това ни поставя на МИНУС и ни пречи да се радваме на постиженията си.
Спомнете си, че истинската мярка за успех е нашият напредък спрямо началото, от което сме тръгнали. Това е да сме на ПЛЮС!
Както казва Грег Маккеон:
„Ако се фокусирате върху това, което ви липсва, ще изгубите това, което имате. Ако се фокусирате върху това, което имате, ще получите това, което ви липсва!“
Днес ще се фокусираме върху това, което имаме, и ще се оценяваме спрямо напредъка си.
Започваме да записваме всичко, което имаме и сме постигнали досега.
Това може да бъде голяма част от нашето вдъхновение. Нека денят започне с благодарност и осъзнаване на това, което вече сме създали!
Скъпи приятели, вече е част от нашата рутина вечер да записваме по 3 победи от изминалия ден и 3 победи за утрешния. Но знаете ли за техниката „Дневник на победите“? Тя е чудесна, защото ни дава не само стойност, но и перспектива върху нашия напредък и успехи!
Какво включва тази техника?
Вземаме красива тетрадка или тефтер и записваме 108 наши победи. Може да започнем с големите постижения – дипломи, образования, важни моменти от живота ни, но не забравяме да отбележим и малките, ежедневни победи.
Може би се чудите какво да напишете? Няма значение дали побеждавате в нещо „голямо“ или „обикновено“ – всяка победа е ценна! Ето няколко примера:
Добър човек съм
Мога да пея
Мога да шофирам
Мога да готвя с любов
Тази техника не само ще ни напомни колко много сме постигнали, но и ще ни вдъхнови да продължим напред с увереност и радост!
Да започнем днес и всеки ден ще добавяме нови и нови победи в своя „Дневник на победите“.
Законът на Пиърсън гласи: „Когато представянето се измерва, то се подобрява. Когато представянето се измерва и споделя, то се подобрява с още по-бързи темпове.“
Можем да изберем партньор по успех, с когото да споделяме победите си ежедневно. Така съчетаваме измерването с отчетност и даваме допълнителна сила на напредъка си.
С всеки ден, в който използваме този прост, но мощен ритуал, усещането за успех ще расте. Ще се будим с енергия, яснота и цел, а златният момент ще се превърне в двигател за нашия успех.
Какви са нашите три победи днес? Какви ще бъдат победите ни утре?
Предизвикателство:
Да отбелязваме с „+“ всеки ден, в който извършваме това действие.
Днес ще споделя с вас една история, която много харесвам и често си припомням.
На входа на далечен град старец и внучето му посрещнали двама пътници.
Първият попитал: – Какви са хората тук? – А какви бяха в града, от който идваш? – попитал старецът. – Лоши, злобни, егоисти. – Е, синко, и тук хората не са по-различни.
След него дошъл втори пътник: – Какви са хората тук? – А какви бяха там, откъдето идваш? – Честни, благи и добри. – Е, синко, и тук хората не са по-различни.
Учудено, внучето попитало: – Дядо, защо им отговори така? – Защото светът не е това, което е, а това, което ние сме, и всеки го вижда през сърцето си, дете мое. Ако в сърцето си носиш гняв и обида, ще срещаш точно това. Ако носиш любов и разбиране, светът ти ще отразява тези качества.
Каквото носим в себе си, това срещаме навсякъде, чадо!
Предизвикателство на деня – търсим доброто около нас!
Забелязваме поне три добри неща – може да е усмивка, жест, добра дума или нещо красиво в деня ни.
Споделяме нещо позитивно с човек около нас – комплимент, благодарност или окуражаващи думи.
Питаме се: какво добро срещнахме днес?
Светът е отражение на това, което носим в себе си!
14,90 € за брой · всяка книга може да бъде с автограф
Доставка в България с Еконт или Спиди, до офис или до адрес. Цената на доставката е по тарифата на куриера и е за сметка на получателя.
Плащане: наложен платеж при получаване или банков превод предварително. Книгите с лично посвещение се изпращат след предварително плащане.
Информация
Условия за поръчка и поверителност
Условия за поръчка
Продавач: Димитринка Мирчева, физическо лице, автор на книгата „ЗНАМ. НО НЕ ГО ПРАВЯ.“.
Цена: 14,90 € за брой. Цената на доставката не е включена и се заплаща от получателя по тарифата на избрания куриер.
Доставка: само в България, с Еконт или Спиди, до офис или до адрес. След получаване на поръчката ще се свържем с вас за потвърждение и срок на изпращане.
Плащане: с наложен платеж при получаване или с банков превод предварително. Книгите с лично посвещение се изпращат след предварително плащане.
Право на отказ: можете да се откажете от покупката в срок от 14 дни от получаването на книгата, без да посочвате причина, като ни уведомите чрез формата за контакт. Книгата трябва да бъде върната в запазен вид, а разходите за връщане са за сметка на купувача. Сумата се възстановява до 14 дни след получаване на върнатата книга.
Правото на отказ не се прилага за книги с лично посвещение, изписано по ваше желание, тъй като те са персонализирани специално за вас. Обикновеният автограф не прави книгата персонализирана.
Ако книгата пристигне повредена или с дефект, свържете се с нас и ще я заменим.
Политика за поверителност
Администратор на личните данни е Димитринка Мирчева. За въпроси относно личните си данни можете да се свържете с нас чрез формата за контакт на сайта.
Какви данни събираме: име, имейл, телефон, град и адрес или офис за доставка, както и съдържанието на съобщението или бележката, които попълвате във формите на сайта.
За какво ги използваме: само за да отговорим на съобщението ви и да изпълним и доставим поръчката ви. Данните за доставка се предоставят единствено на избрания от вас куриер (Еконт или Спиди).
Данните не се продават, не се предоставят на трети лица за реклама и не се използват за бюлетини без вашето изрично съгласие.
Колко време ги пазим: докато е необходимо за изпълнение на поръчката и за срока, изискван от закона за счетоводни цели.
Вашите права: можете по всяко време да поискате достъп до данните си, тяхната корекция или изтриване, както и да подадете жалба до Комисията за защита на личните данни (www.cpdp.bg).
Сайтът не използва рекламни бисквитки. Изборът на език се запомня само във вашия браузър.